blog.aselina.com

лъжата – едничък грях, ти мой..

---

колко хора успяват да излъжат, колко са били излъгани, колко продължават да лъжат?? всеки един от нас го е правил, а други – те просто не спират. няма не!! лъжеш, ако отречеш, така че си е вече факт!

колко от нас могат да приемат лъжата за истина и истината за лъжа?! много, ако не всички..

колко от нас се чувстват по-силни след изпълнения грях?! а душевно свободни и чисти??

този “мъничък грях”, към който вика моето его.. той, единствен, който ме накара за първи път да се почувствам по-силна. не защото е лъжа, а защото изречените думи бяха силни. и не защото боли мен, а именно защото не боли и теб! видях го в очите ти, продължавам да го виждам.. по-точно нищо не видях, защото нищо не съществува! първият път не успях да те излъжа, защото погледът ти ме спря.. но само ти подсказах. повярвай ми, опитах се!

опитах се да те науча на истина, но ти не разбра. разбрах за теб!! разбрах, че си слаб – бягаш, криеш се.. мълчиш. затова реших, че мога да се възползвам и да бъда по-силна от теб! постигнах го!!
опитах се и се помолих на Всевишният да ти прости, защото аз съм ти простила..

нещо толкова очевидно, за което ти не си призна.. а просто истината премълча.
аз от своя страна излъгах. излъгах, че се виждам с друг!! че “той” ме разбира, и че “той” е до мен! наистина бе по-добре да ти я кажа в очите – лъжата!

просто трябваше да сложа край! в момента се чувствам свободна – емоционално и психически /отървана от излишни мисли/. и въпреки лъжата си, аз изпитвам гордост от това, че съм силна. от това, че съм чиста. чиста, защото само ти мислиш, че е истина! а всъщност лъжата си бе “жива лъжа”!

твърдиш, че казваш истината, а всъщност е лъжа.. аз пък лъжа, и нека това е истината!!

каза ми, че знаеш. че усещаш. че съм с друг?? но нали те лъжа, това е истината! сама съм и така, без мисли за теб, се чувствам жива! жива отново!! просто трябваше и исках да те излъжа, именно за “него”! ..и удоволствието бе мое, за което ти благодаря!